Към почвата във Вашата градина е необходимо да се отнасяте като към приятел, който колкото повече опознавате, толкова по – добър става. Тя е жив организъм, който се нуждае от внимание, грижи, въздух, вода и храна.
Като фирма, занимаваща се с професионално озеленяване ще ви предложим няколко съвета за опознаване на почвите, подходящата обработка и обогатяването им, според предвидените насаждения. Добрите грижи и правилно обработената и обогатена почва са изключително важни за една здрава градина.
В самото начало най-важно е да уточните вида на почвата в градина, защото от това зависи какви растения ще виреят най-добре.
Ето някои от най-разпространените почви и техните характерни особености:
Песъчливата почва
Бързо се затопля, лесно се проветрява, напоява и обработва. Недостатък е, че бързо се охлажда, не задържа добре вода, а при наторяване с оборски тор, той бързо се разлага, отива в дълбочина и трябва да се полива много често. За да се подобри се прилага наторяване с оборски тор, който се нанася на повърхността без да се заравя. Минерални торове се прилагат по-често в малки количества.
Добре се отразява зеленото торене – заораване на зелена растителна маса от бобови растения, грах, фий, подхранване с чернозем богат на хумус.
Хумусно-песъчливата почва
Трайно се затопля, проветрява се добре, задържа водата, минералните торове се запазват сравнително дълго време. Недостатък е, че вятърът отвява фините частици и повърхноста бързо изсъхва. При торене с оборски тор той се заравя, а минералните торове се прилагат в малки количества често. Торфът и разложения оборски тор не се закопават, а се използват като почвено покритие.
Глинесто-песъчливата почва
Добре се проветрява, задържа много добре минералните торове, понася оборски и говежди тор, задържа и оползотворява водата, обработва се нормално. Недостатък е, че не запазва дълго влагата, затова се използва почвено покритие, предпазващо я от изсъхване.
Глинестата почва
Задържа много добре водата, запазва и оползотворява оборския тор. Недостатък е, че няма добро проветрение, напролет се затопля много бавно, трудно се обработва
Блатистата почва
Добре задържа водата, отлично задържа минерални торове, богата е на хумус, но има тежък механичен състав.
Друг момент от опознаване на почвата е определяне на почвената й реакция. Почвената реакция може да бъде неутрална, кисела или алкална. Реакцията на почвата се бележи с pH и за неутралните почви е pH=7.
Киселата реакция е с pH<7, а алкалната реакция е с pH>7. От почвената реакция зависи наличието на микроорганизми и начина на хранене на насажденията.
Можем да групираме растенията в 4 групи:
В първата група са растенията, които се развиват добре на неутрална до слабо алкална почва pH7-7,5. Те са зелето, чесъна, пипера спанака, лукът и др.
Във втората група са растенията, които се развиват добре при слабо кисела до неутрална реакция pH6,5-7. Те са грахът, фасулът, цветното зеле, краставиците, салатата и др.
В третата група са растенията, които се развиват добре на слабо кисела реакция pH6-6,5. Те са ряпата, морковите, тиквите, тиквичките, доматите и др.
В четвъртата група са растенията, които се развиват добре на кисела реакция pH5,5-6 (картофите).
С течение на времето почвата се уплътнява, въздушните кухини под повърхността се притискат една към друга, вследствие на което тя губи своята структура, водата и хранителните вещества не могат да циркулират и това затруднява развитието на корените и пречи на растенията да виреят.
За да може да се аерира добре, такава почва изисква обработка, най-вече чрез прекопаване и подсилване с хранителни вещества или почвени добавки под формата на мулч, компост или хумус. Най-добрият начин да осигурите това е да обработвате земята, да обръщате почвата и да добавяте хумус.
С цялостно прекопаване, можете да приравните площта на градината към единен общ стандарт. Ако почвата не е втвърдена, в повечето случаи е достатъчно култивиране на плитко – опитайте да не разравяте структурата на почвата на дълбочина, по-голяма от 5 до 8 сантиметра. Ако почвата е прекалено влажна, не бива да я копаете, за да не увредите структурата й.
Почти всяко растение се нуждае от рохкава почва, която пропуска въздух, задържа влагата и съдържа комплекс от необходими макро- и микроелементи.
Дефицитът на хранителни вещества непременно ще се отрази на външния вид на растението, неговия цъфтеж и плод. Твърде малко или твърде много макро – или микроелементи е еднакво разрушително. Ето защо, при избора на добавена почвена смес, трябва да се доверите на професионални производители.
Субстратът е напълно готов за употреба, съдържа целия комплекс от хранителни вещества, подобрява оцеляването и устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия на околната среда – вредители, температурни крайности, болести, студ и топлина.
Важно е да подготвите или подберете готовата почва за всяка култура поотделно. Например, сместа за засаждане на домати трябва да включва торф, почва и пясък. Зелето расте добре в смес от хумус, торф. Краставиците обичат плодородна, рохкава почва, богата на хумус.
Сместа за пипер трябва да се състои от листна почва, торф и висококачествен хумус. Когато купувате готови почвени смеси, не забравяйте да проучите състава. Добрата почва съдържа поне три компонента.
Субстратът се счита за висококачествен, когато включва два вида торф, пясък и минерални торове. Готовите почви са предназначени за различни цели. Например, има специални почвени смеси за отглеждане на иглолистни, градински и декоративни култури.
Има голям избор от субстрати за стайни цветя – мушкато, кактуси, сукуленти, фикуси, иглики, пирен и други. Специализирана почвена смес се приготвя само от тези съставки, от които се нуждае определена култура. Но има и универсални почви. Те съдържат основни хранителни вещества, подходящи за всички растения.
Ако културата е взискателна, екзотична, тогава, разбира се, трябва да вземете специализирана почва. Не капризни и издръжливи култури могат да бъдат засадени в универсален субстрат.
