Amazing Gardens
Amazing Gardens

Ползи от компостирането

compost

Компостирането е едно от най-полезните неща, които можете да направите за градината и за вашите насаждения. В домашното градинарство, а и в по-малките земеделски стопанства, няма по-сполучлив метод за подхранване на растенията от естествената тор.

Каква е същността на понятията „бедна“ и „изтощена“ почва?

Това е намаляване на съдържанието на хумус, намаляване на физико-химичните параметри на почвата, това е минимизиране на почвените микроорганизми, необходими за работата на корените, това е увеличаване на пестицидите, ненужните минерали и патогени в почвата. Реколтата от изтощените (бедните) почви се намалява от организми, които не са типични за плодородните почви, вместо да хранят растенията, те ги паразитират.

Агрохимикалите могат временно да подхранват растенията, пестицидите могат временно да лекуват, но плодородието на почвата няма да се увеличи от това. Най-устойчивите щамове на патогени остават върху останките от растения и въведената непреработена органична материя и рано или късно културата умира от кореново гниене.

И така, имаме нужда от компост, за да възстановим бързо плодородието на земите, изтощени от предишната експлоатация.

Някои от най-значимите предимства на компостирането са:

  • подобрява структурата на почвата и задържането на вода;
  • подобрява структурата и текстурата, позволявайки на почвата да задържа повече хранителни вещества, вода и въздух, което води до по-здрави и по-продуктивни растения;
  • задържането на вода насърчава растенията да растат по-големи коренови системи, което от своя страна предпазва от ерозия на почвата;
  • тъй като е съставен от органични материали, разгражда се с течение на времето и постоянно подхранва околните растения. Това намалява нуждата от синтетични химикали и торове.
  • той може да се използва като естествено покривало при зазимяването на растенията в градината;
  • повишава обмяната на въздух, променя и стабилизира киселинността на почвата. Влияе благотворно върху микроорганизмите и подтиска болестите на растенията.

Наред с предимствата компостирането има и някои недостатъци – отнема много време и енергия: събиране и транспортиране на окосена трева, листа и други компостируеми материали в купчина, яма или компостер; изисква технологично време за да узрее в зависимост от използваните материали; когато компостът стане готов се разпределя в градината или цветните лехи и след това се започва отначало в края на сезона.

Компостирането крие и опасност от заразяване на почвата с опасни патогенни и гнилостни микроорганизми.

Компостът достига своята зрялост от 5 до 12 месеца. Той е шуплив, с тъмно кафяв цвят и ухае на гора. Понякога в готовия компост има останали неразградили се парчета, които трябва да се върнат за доузряване.

Ако решите да си изготвите собствен компост, трябва да решите няколко проблема:

  • Избор на подходящо място – Най-подходящото място за компостера е отдалечено място в двора, по възможност да е сенчесто през лятото.
  • Съставки на компоста – Компостът е смес от различни материали: кухненски отпадък, като остатъци от плодове и зеленчуци; органични вещества, като например прясна трева, зелени листа и плевели; градински и други отпадъци като сухи листа, дървесни клонки, хартия, слама; микроорганизми.Неподходящи отпадъци от кухнята са месото и мазните готвени хранителни остатъци.
  • Наслояване – За основа на компоста трябва да се постави по-дебел пласт от клонки – около 15 см. Той служи за дренаж; освен това през него лесно преминава въздух, което гарантира, че няма да има неприятни миризми. Следващият слой трябва да бъде по-тънък и съставен от кухненски отпадъци. Върху тях вече се полага горен слой, събран от градината – за предпочитане сухи листа, по-тънки клонки и слама. Ако слоевете не са достатъчно влажни, се напръскват леко с вода и след това процедурата се повтаря, като пластовете се редят в същия ред.
  • Поддържане – Важно е в компоста постоянно да има въздух, за да не излъчва лоша миризма и за това трябва да има достатъчно клонки, които да не позволяват той да се слегне. За повече въздух компостът може от време на време леко да се разбърква или просто да се разрохква.
  • Употреба – До осем седмици компостът ще бъде готов за употреба. Можете да го пресеете и използвате като пръст за цветята в саксия или да подхраните растенията в градината.

Всеки градинар има свое отношение към компостирането, базирайки се на своя опит, информацията от литературата, вида на насажденията и условията в градината.

Нашият съвет е : компостирайте по лесния начин: учете се от природата. В природата има механизми, които регулират съотношението на полезните и патогенните микроорганизми, защото всяка година всичко цъфти и се раззеленява. Така че най-изгодното нещо е да оставите всички растителни отпадъци на място. Това е едновременно мулч и защита.

Има ли разлика между понятията компост и хумус?

В широк смисъл тези думи са синоними. Понякога компостът и хумусът се наричат ​​хумус. Но хумус е латинска дума, означаваща пръст, почва. По-правилно е да говорим за хумус в контекста на съставна част на почвата.

Хумус са остатъците от органична материя, която е била в почвата дълго време, преработена от почвените обитатели, обединена с почвените частици в единен комплекс и загубила видимата за окото влакнеста структура на органичната материя.

Той съдържа хранителни вещества, необходими на растенията. Това е 99 процента от целия азот, 60 процента фосфора. Процесите, протичащи в почвата, водят до факта, че веществата от хумуса стават най-достъпни за растенията. Хумусът определя структурата на почвата и спомага слепването на минералните частици.

В такова вещество влагата, необходима за усвояването на хранителните вещества от растенията се задържа добре, Хумусът прави почвата по-рохкава, наситена с въздух.

Без кислород са невъзможни кореновото дишане на растенията и животът на организмите на горния почвен слой. Хумусът загрява почвата. Химичните реакции, които постоянно протичат в хумуса, водят до отделяне топлина.

Как да увеличите съдържанието на хумус?

  • компостирайте или закопайте в земята растителните остатъци, те са храна за микроорганизми и червеи;
  • използвайте органични торове – торф, тор и други;
  • поддържайте броя на почвените бактерии. За да направите това, можете да използвате биологични продукти, които се предлагат в търговската мрежа, както и “хранете” микроорганизмите, въвеждайки растителни остатъци в земята;
  • привличайте земни червеи. Тези работници обичат насипна, влажна почва. Те също се нуждаят от органични вещества за хранене;
  • използвайте готов хумус за земеделско производство. Нарича се биохумус и е продукт на вермикомпостиране с участието на червеи и микроорганизми.(при нас може да намерите и течен биохумус за подхранване на разстенията си)
4.5/5 - (112 votes)
Call Now Button