Отговорът на този въпрос е колкото сложен, толкова и прозаичен. Необходимо е само да наблюдаваш природата и да откриваш нейните невероятни решения, които се явяват отговори на твоите въпроси.
С други думи – проектирай природата и работи с нея в твоето стопанство! Това е опорна точка в модерното земеделие и е познато като система пермакултура.
Какво е пермакултура?
Това е система за проектиране на къщи и градини, които не само задоволяват нуждите на хората, които живеят в тях по екологичен начин, но и добавят стойност в природата.
Пермакултурата (permanent agriculture) е философия, наука за земеделието в съжителство с природата и естествените й процеси. Целта е да се пресъздаде естественият свят в собствената градина.
Колкото повече са неговите представители – птички, насекоми и други живи същества, толкова по-устойчива е самата градина, толкова по-малко е и намесата на човека. Системата се разглежда като съвкупност от определени взаимодействия.
Продуктите на един елемент са ресурс за друг. Отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени, околната среда е възстановена. Работата в типичната пермакултурна система е сведена до минимум.
Пермакултурата интегрира земята, ресурсите, хората и природата чрез взаимно изгодно взаимодействие, имитирайки затворена система без отпадък.
Как да приложим някои от основните принципи на системата?
За да увеличи добивите, традиционното земеделие усвоява нови земи, включително и гори, които превръща в обработваеми площи, които година след година обедняват.
Системата на пермакултурата възстановява изтощените почви и земи и ги превръща в гори, в които цари растително и животинско видово многообразие и плодородие.
Като начало – наблюдавай и взаимодействай!
Необходимо е да се опитаме да „четем“ книгата на природата отворена пред очите ни. Елементите „дърво“, „камък“ , „храст“, усещането „горещо“, „вятър“, звуците от движението на клоните и песента на птиците постепенно ще придобият по-дълбок смисъл.
Постепенно ще се удивите на разкриващото разнообразие от комплексни екосистеми, развиващи се и взаимодействащи си във времето. Забелязвайки всеки детайл ще се почувствате прекрасно „тук и сега“.
Ще се запитате за произхода на непознат цветен аромат, за посоката на повея на вятъра и т.н. Ще откриете неподозираната дълбочина на процесите в природата и ще внедрите във вашата градина или ферма някои от природните принципи, като например за използване и за съхраняване на енергията.
Това в градината би изглеждало като събиране на дъждовната вода, улавяне на енергията на слънцето и вятъра, изграждане на „пасивни къщи“, в които е естествено топло през зимата и хладно през лятото.
В природата всичко е дозирано, научете се и вие да правите така – натрупването създава отпадъци, не вземайте и не задържайте повече отколкото ви е необходимо.
Ако задълбочено наблюдаваме гората, няма да видим гола почва – капят листа, клонки, съчки. Тази горска „постилка“, която е най-отгоре, е хумусният пласт, така природата компостира.
Хумусът или органичната материя е храната за растенията. В природата процесите на компостиране протичат бавно, а ние днес сме развили методи за бърз компост.
Съвременните градинари са достигнали и до друго природно прозрение – повърностният слой да не се обработва машинно, защото се разрушава. Те не орат. Единственото, което правят с инструменти, е да продълбочават почвата, за да може водата и кислорода по-лесно да влязат надолу.
Всяка пролет добавят компост в лехите. Компостът от органичен отпадък е по-доброто решение от използването на оборски тор. От оборския тор растенията могат да усвоят по-малко хранителни вещества, докато в компоста всички те са в усвоима форма за растенията.
Освен това оборският тор, който е топъл, привлича попови прасета, а борбата с тях не е лека.В градината се използва мулч от слама или дървесни стърготини. Не малко са положителните функции на сламата – наторява, когато почва да гние, поддържа живота в почвата; поддържа влага в почвата, повишава почвената температура, възпрепятства водното изпарение и оттам развитието на заболявания.
Стъпка втора –всичко в градината с цел „добра реколта“
Ако разгледаме една градинка в града, средствата, енергията и усилията, вложени в засаждането и поддръжката на райграс и няколко реда мушкато, са отишли на вятъра, тъй като създадената “реколта” не изпълнява никаква конкретна функция, освен да изглежда добре за няколко седмици.
Същият резултат може да се постигне със засаждането на лавандула или евкалипт, които да спират комарите и други насекоми, срещу които иначе се използват редица химикали. Навсякъде в природата има птици и животни, които се привличат чрез водни площи – езерце, цветя, дъвета, храсти.
Стремежът е да се направят етажи от растения – от ниските треви, през ягоди, къпини, смокини, лешници, ябълки и други плодни дървета и храсти.
С билки и медоносни растения, които се садят между зеленчуковите култури, се привличат пчели, а в допълнение чаят от билките е освежаващ, вкусен и полезен.
В близост до зеленчуковата градина е най-доброто място за билкова градина, която може да се изпълни под формата на алпинеум. Когато камъните се нагряват, отдават топлина и по този начин усилват аромата и етеричните масла на билките.
Не случайно билките в естествена среда често се откриват по скалите – отново принцип на копирането на природата. Най-високо са разположени билките, които растат най-високо в планината и които се нуждаят от повече слънце.
Най-ниско са сенколюбивите и влаголюбивите билки. За растителна защита се засаждат ароматни билки и цветя като невен, турта, които объркват вредителите с аромата си. За подхранване на растенията с азот, който те трудно набавят, вместо „модерната“ амониева селитра, природата ни предоставя своето решение – сем. Бобови.
Растенията от този вид имат способността да улавят азота от въздуха и да го вкарват в почвата. Друго полезно решение можем да приложим в градината, като подбираме и засаждаме културите по гилдии – така наречената система „три сестри“ – тиква, боб и царевица. С големите си листа тиквата мучлира земята, държи й сянка и влага, а бобът се оплита по царевицата.
Грижата сега, помага за „добра реколта“ догодина.
Все по-трудно става да се намерят семена от местни сортове, които не са хибриди. Затова е добре да се събират семена от местните фермери или от собствени зеленчуци и се съхраняват. Семената винаги се събират от най-хубавия плод. Той трябва да е най-големият, най-сладкият и първият.
Избраният плод се къса, когато е наистина узрял. Това е правилото, ако искаш догодина да имаш хубави зеленчуци – домати, краставици, тиквички и др.
Ако в двора имате кокошки, добре е наесен да се пуснат в градината. Те изяждат яйцата на буболечките и така не им дават да презимуват. Освен това и наторяват, изяждат каквото е останало, така на другата година имате по-плодородна почва.
От книгите, от опита на поколенията, от опита на други фермери от цял свят трябва да черпим опит, да се учим и да трупаме познания, за да ги прилагаме и в нашата градина. Важно е винаги да работим с природата като съдружник и приятел и да поддържаме биоразнообразието.
Пермакултурата ни насърчава да не хабим ресурси, а да ги впрегнем в това да произвеждаме, да създаваме живот и екосистеми, които са не само красиви, но и функционални.
