Вертикалното планиране е инженерно мероприятие свързано с изкуствено изменение на съществуващия релеф на дадена местност с цел подобряване. То е един от най-важните процеси в благоустройството и инженерната подготовка на терена.
Техническото му значение се състои в преустройство на естествено създадения релеф от територията на населеното място или на територията на определена строителна площадка. Определя във вертикално отношение разположението на всяка отделна сграда, постройка или съоръжение.
Какво представлява вертикалното планиране
При проектиране строителството на сгради и съоръжения е необходимо изготвяне на проект за вертикално планиране. Той представлява местоположението на сградата върху прилежащия терен и залага кота ±0.00 и нивата на площадките.
Проектите за вертикално планиране са част от инвестиционните проекти изискващи се за изграждането на сгради и съоръжения според Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Вертикално планиране се прави върху готова кадастрална основа или геодезична снимка на обекта с височинно обвързване на съществуващата ситуация.
Вертикалната планировка осигурява и нормалното функциониране и обслужване на всяка сграда и съоръжение – достъпа до сградата за пешеходци, транспортни средства и хора в неравностойно положение.
Чрез нея се решава и моделирането на цялото пространство на обекта с цел функционалното му използване, осигуряване на естетична среда и се дава решение за отводняване на територията на конкретния проект. Като техническо решение, вертикалната планировка определя всички наклони, стълбища, подпорни стени, площадки, пътеки и подходи.
С нея се дават коти на характерни точки на проектния терен, планира се начинът на преодоляване на денивелациите и отводняването на терена и определянето на местата на водосборните шахти.
Работата на проектантите на вертикалната планировка е тясно свързана с работата на проектантите на други части от инвестиционния проект, като например архитекти, ландшафтни архитекти, конструктори, инженери по транспортно строителство, ВиК инженери и др.
Елемент от проекта за вертикално планиране е балансът на земните маси (Картограма на земните маси). При организирането на релефа е необходимо да се стремим към минимален обем земни работи, запазване на почвения слой, предотвратяване на ерозионните процеси. Проекта за вертикална планировка се изработва на базата на геодезическо заснемане на участъка.
Някои от основните цели на вертикалното планиране са:
- отвеждане на повърхностните води извън територията на кварталното пространство;
- определяне местата на водоприемните отоци и водоотвеждащите решетки;
- създаване на височинна връзка между кота нула на сградите, нивелетите на прилежащите улици и алеи;
- получаване на баланс между изкопите и насипите и икономичното разместване на земните маси.
При изработване на проекта за вертикално планиране могат да се формулират няколко основни постановки, като например:
- Ландшафтният проект трябва да е съобразен с бъдещия проект за вертикално планиране.
- Когато повикате специалист за изготвяне на ландшафтен проект той трябва да вземе под внимание наклона на терена. След прецизно измерване се взима решение относно това каква композиция би била най-подходяща. В случай на наклон от 10% и повече е добре вертикаления проект да се изготви чрез т.нар. клоновидна композиция. Тя би била най-подходяща, както от есететически така и от чисто архитектурен план.
- При изготвянето на ландшафтни проекти има множество изисквания, които трябва да бъдат спазени особено, ако става въпрос за общствени места като детски площадки например. При неравност на терена често се изиква изкопаване на пръстта, подравняване на терена, специално дрениране, мулч и още редица неща със специални размери. Разходите по тези допълнителни дейности обикновено са много високи и проектантите предпочитат да изградят т.нар. „геопластика“, която представлява изкуствен вал, за да спазят изискванията.
- В зависимост от настилката, върху която ще бъде изграден ландшафтния проект се определя наклонът му. При връзката на ивицата с тревната площ се слага ивица дренажен камък в зависимост от проекта със или без дренажна тръба. В случая бордюрът играе ролята на ограничител.
- Криволинейните подпорни стени са по – здрави от праволинейните подпорни стени. Освен красиви криволичещите стени са много по-удачен избор, когато става въпрос за вертикално планиране. Ландшафт архитектите съвместно с интериорните дизайнери могат да изберат най-доброто решение за изготвянето на ланшафт проекта на мечтите ви.
Осъществяването на залегналите дейности в проекта за вертикална планировка започват още с предварителното почистване на терена, прокарването на различни комуникации /кабели за ток, водопроводи, тръби за поливна система, канализация, газификация и др./ и изграждане на дренажни системи и приключват едва след приключване на всички строително-монтажни дейности в границите на имота.
Често задавани въпроси
Какви са основните принципи на вертикалното планиране и как може да бъде използвано за създаване на зелени пространства в градовете?
Вертикалното планиране е техника за създаване на зелени пространства в градовете, която използва площите, намиращи се върху стени, покриви и други високи структури. Основните принципи на вертикалното планиране включват избора на правилния тип градина, който може да се поддържа на дадената височина и условия на мястото, както и избора на правилните растения и подходящите методи за грижа за тях.
Вертикално планиране може да бъде използвано за създаване на зелени пространства в градовете, където има ограничен достъп до земя. То може да бъде използвано за създаване на градини, зони за отдих и декоративни елементи в градската среда. Техниката може да бъде използвана както в резиденциални, така и в комерсиални сгради.
Какви са предимствата и недостатъците на вертикалното планиране спрямо традиционните методи за градинарство?
Вертикалното планиране е сравнително нов метод за градинарство, който има много предимства спрямо традиционните методи. Едно от големите предимства на вертикалното планиране е, че той изисква много по-малко пространство отколкото традиционното градинарство, като позволява на хората да отглеждат зеленчуци, плодове, билки и декоративни растения на ограничени пространства, като например балкони, тераси или малки градини.
Освен това, вертикалното планиране може да намали нуждата от изкуствено поливане на растенията, тъй като използва по-малко вода и позволява по-добра циркулация на въздуха, която допринася за по-добро здраве на растенията.
Въпреки това, вертикалното планиране има и някои недостатъци. Един от тях е, че той може да бъде по-скъп от традиционното градинарство, тъй като изисква специално оборудване и материали. Освен това, растенията, отглеждани по този начин, могат да бъдат по-уязвими за вредители и заболявания, тъй като те са по-близо едни до други и по-трудно се контролират.
