Когато решим да си направим градината с хубава тревна площ и си помислим за озеленяване, веднага изниква идеята за засаждане на райграс. Трябва да се знае обаче, че райграс не е понятие синоним с трева.
Всъщност, самият райграс представлява един конкретен сорт трева. В чистия си вид той се използва много рядко. Двор, засят само с райграс, е значително по-неустойчив и труден за поддръжка от този с тревна смеска.
Тревната смеска, на свой ред, представлява далеч по-практичният избор за озеленяване на двора. Навремето у нас се произвеждахачетири вида семена за декоративни тревни площи – Английски райграс/Lolium perrene/, Червена власатка /Festuca rubra/ и Ежова главица /Dacthylis glomerata/ и Бяла детелина /Trifolium repens/. При засяване те се комбинираха или се използваха поотделно.
Тревната смеска не е съставена само от райграс, а представлява комбинация от няколко вида житни треви, един от които е и райграса. Днес в България производството на тревни семена за декоративни тревни площи е слабо застъпено, а качеството им лошо.
Затова се работи предимно с чужди сортовe, които са плод на дългогодишни селекции и притежават редица качества и предимства, които ги правят предпочитани в практиката.
Най-популярните райграси
Потребителите предпочитат различни по вид райграси. Ето някои типове популярни райграси:
- Английски райграс – характеризира се с много наситен тъмно зелен цвят и със сравнително ниска до средна височина. Предпочитан е главно поради буйния си растеж, който пък се дължи основно на силно разклонената му коренова система. С такъв райграс ще се радвате на перфектен тревен килим в рамките на първата година от засяването. Ако времето е благоприятно, семената на английския райграс покълват за не повече от седмица и половина. Предимство на този сорт райграс е, че е подходящ за всякакъв тип почви и няма проблеми с уплътняването и утъпкването им.
- Италиански райграс – познат е още с името многооткосен или многоцветен райграс. Този сорт райграс се възприема за перфектният многогодишен тревен килим, не изискващ особени грижи и поддръжка. При него обаче разбуйването на тревата в максимална степен започва след първата година от засяването. Италианският райграс е обичана храна от редица селскостопански животни, затова се ползва не само за настилка на двора, но и за фураж.
- Райграс за сянка – тревните смески за сенчести места задължително включват семена райграс за сянка.Той не изисква много слънчева светлина, за да се развива добре и то в рамките на първите месеци от засаждането си. У нас такъв тип райграс е често използван директно под асмите, които след известно време вече не допускат голямо количество слънчева светлина под себе си.
- Райграс за слънце – или райграс за суша, защото не изисква особено често и в големи количества вода. Това е много добър избор за местности със сух климати, както и за собственици на имоти с големи дворове и липса на достатъчно много време за поддръжка.
Какви са предимствата на тревната смес?
- Различна бързина на растеж;
- Дълговечност на тревния килим;
- Пълно и трайно използване на възможностите на почвата – по-пълно се усвояват всички налични хранителни вещества. Постига се равномерен и плътен чим, благодарение на съчетанието между различните жизнени форми, които взаимно се допълват без да се потискат.
- Постигат по-добра устойчивост на отъпкване
- Висока устойчивост на болести
- Според състава на тревната смес може да се подбере устойчивост на тревната площ на сянка или слънце
- Подбор на тревната смес според вида на почвата – суха, бедна или с тежък механичен състав.
- Избор на тревната смес и според целта на създаване на тревната площ – за спортни цели и стадиони или с декоративна цел
Засяването с тревни смеси безспорно е и си остава най-популярния начин за създаването на тревни площи у нас. Достатъчно е да се подберат подходящите сортове семена, комбинирани специално за нашия климат и да се извършва правилна поддръжка на тревата.
Съвети как да се грижите за тревната площ
След засяването на подходящата тревна смес е необходимо да се валира, да се напои обилно и така да се даде старт на отглеждането на тревата. Следващите грижи се състоят в следното:
- Косене – Трябва да е поне веднъж в седмицата, като се отнема не повече от 1/3 от височината на тревата. Тревата се зазимява на 4-6 см. височина. Никога не се коси след валеж, поливане или, когато тревата е замръзнала.
- Валиране – За да се получи равен тревен килим, тревната повърхност трябва да се валира. Прави се един-два пъти в месеца, след косене. При валирането корените се разпределят равномерно по целия повърхностен почвен пласт и се предотвратява образуването на тревни туфи. Тази процедура се извършва със специален валяк, чието тегло трябва да е 60-70 килограма, за да бъде валирането ефикасно. Задължително е почвата да бъде влажна, но тревното покритие – сухо.
- Поливане – След засаждането, поливането трябва да е по-често, 3-4 пъти дневно със слаба струя, за да не бъдат наранени крехките тревни стръкчета. При новозасятата трева почвата трябва да се поддържа влажна, докато се заздрави тревният чим. След първото косене поливанията се намаляват до 2 пъти дневно – рано сутрин и вечер след залез слънце. Дъждообразното поливане е най-доброто и за тази цел е желателно да е изградена поливна система. При липса на автоматизирано напояване, трябва да се спазва основното изискване – поливането да бъде обилно, а не повърхностно, особено през сухите и горещи летни дни, бедни на валежи.
- Плевелите – Отнемат от влагата и голяма част от хранителните вещества. Едногодишните плевели са лесни за отстраняване, често първото косене е достатъчно. Многогодишните плевели са упорити и искат повече грижи.
- Подхранване – Колкото повече се коси тревата, толкова повече подхранване е необходимо. За да е с наситен зелен цвят, здрава и силна трябва да бъде наторявана с комплексен тор най-малко три пъти в годината – през ранна пролет, втори път в разгара на лятото – с тор с преобладаващо съдържание на азот, и последно се тори през есента – торта трябва да бъде богата на калий. Високото съдържание на калий предпазва от студ и болести през зимния сезон.
- Аериране – Това е процес, при който се извършва пробождане на почвата с метален предмет (за големи площи това става със специални за целта машини). Необходимо е да се прави поне веднъж в годината, а ако теренът е натоварен, дори два пъти. В случай, че почвата е песъчлива аерирането може да става и веднъж на 2-3 сезона.
- Грапене – Или изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревния чим. В следствие на честото косене върху тревната повърхност се образува тънък слой от изсъхнала трева, нещо като лош филтър, който ограничава достъпа на вода и хранителни вещества до почвата, нарушава въздухообмена и възпрепятства правилния растеж и развитие на тревата. За да бъде премахнат този слой е достатъчно доброто „разресване“ на тревата в две перпендикулярни посоки с аераторно гребло два пъти годишно – през пролетта и есента.
