Вертикалната планировка е неделима и съществена част от проекта за строителство на даден обект. Изготвя се от геодезист и представлява описание на измененията на съществуващия терен спрямо новите сгради и съоръжения.
Същността е да се определят всички наклони, стълбища, подпорни стени, площадки, пътеки и подходи. Дават се коти на характерните точки на проектния терен и се планира начина на преодоляване на денивелацията. За изпълнението на подобен проект е необходимо да има професионално геодезическо заснемане на имота.
Осъществяването на вертикалната планировка започва след приключване на строителните дейности в двора като почистване на терена, прокарване на различни комуникации:
- ток;
- водопровод и канализация;
- изграждане на поливна система и др.
Основните функции на вертикалната планировка могат да се сведат до дейности водещи до правилно използване на съществуващата околна среда, с цел ограничаване на изкопните работи и пренос на земна маса.
Чрез правилно моделиране на релефа се предотвратяват свличания, ерозия, пропадания на терена и оттичане на повърхностните води.
Вертикалната планировка цели осъществяване на достъп от терена към уличното (тротоарно) ниво както и на плавни и безопасни за човека преходи във височина на терена (денивелация), съобразени с изискванията за достъпност и безопасност – да не е възможно падане от голяма височина, да няма прекалено стръмни преходи и други.
Вертикална планировка на двор
В зависимост от терасирането се определя начина за преминаване от едно ниво на друго и архитектурно се решава необходимостта от подпорни стени, стълби, площадки или други. Заради експлоатацията на двора се предпочитат равни площи с минимални наклони и стени, и стълби превърнати в декоративни ефекти. Различните нива на терена умело се използват за направата на скални кътове, алпинеуми, пейки, атриуми, габиони и други.
Подпорни стени
Подпорни стени се изграждат при по-голяма денивелация. Тяхната роля може да стане много по значима – една красива подпорна стена е ефектна част от градината, разпределя двора на функционални зони и озеленена по подходящ начин се превръща в акцент на зелените площи. При използването на подпорни зидове се осигуряват и площи с хоризонтални повърхности, което ги прави много по функционални.
За визуално намаляване на височината на подпорните стени зад тях се засаждат каскадни храсти, а пред тях живи плетове или други растителни групи.
Алеи
Изграждането на алеи, пътеки, стълбища, площадки, подходи и други е стъпка, която осъществява връзката между къщата и градината. Този етап заедно с озеленяване с декоративни растения са решаващи за разпределението на двора на функционални зони.
Площадките (веранди и плочници) са зоните за комуникация и са с по-интензивно използване. Те трябва да се разположат на подходящи места – близо до къщите (зони на голяма активност) или в периферията на градините в зоните на уединение и покой.
Алеите свързват най-важните точки и осигуряват достъп до избрани кътчета на градината.За алеите и подпорните стени е важно да са съобразени с линиите на терена.
Моделиране на терена
Пътеките и площадките освен комуникативни функции имат и висока естетическа стойност, поради декоративните качества на материалите и вида на настилките. Може да се заложи на широката гама бетонови елементи, така и на красивите и естествени плочо-пътеки на тревна фуга или на сложни растери от декоративни елементи. В настилките трябва да се използват материали близки до облицовките.
Моделирането на терена е важна част от вертикалната планировка. При него трябва да се дадат правилните наклони за добро оттичане на водата. Най-малкия препоръчителен наклон е 6 см. на 10 метра (6 промила), като това е оптически незабележимо.
Много ефектен начин да преодолеете денивелация в някоя част от градината е да изградите скален кът или алпинеум.
Финалният визуален резултат от една добре изпълнена вертикална планировка е красиво оформен плочник, прилежащи бордюри, преходи чрез стъпала и/или рампи и красиви камъчета.
Вертикалната планировка на двора, къщата и градината е от съществено значение не само за цялостния естетичен и атрактивен вид, но и за дългосрочното им и безопасно ползване. До голяма степен по своята същност тя представлява моделиране на терена според нуждите и желанията на клиента. Освен качество и дълготрайност на всеки елемент се цели и осигуряване на удобство на ползвателите по максимално безопасен и ефективен начин.
Всеки един елемент за изработване на алеите, тротоарите, асфалтиране, поставяне на паважи и бордюри е много важен. Трябва да бъде избран не просто качествен материал, а най-подходящия, който да отговаря на предназначението им. Пешеходните настилки, стъпалата, както и всички детайли свързани с тях като материал и изпълнение трябва да допринасят и за естетическата стойност на обекта и да притежават висока издържливост на климатичните условия, трайност на цветовете и физическа здравина.
Естественият камък е един от най-често използваните материали за оформяне на външна настилка. Характерно за него е изключителната здравина и устойчивост, неравна повърхност и усещането за сливане с природата.
Пътеките изграждат връзката между външната среда и жилището осигурявайки достъп до всички кътчета в двора. Те са основен елемент в градинския комплекс и трябва да предоставят на живущите сигурна и естетически издържана повърхност за преминаване.
За да бъдат градинските пътеки функционални и красиви избираме най-подходящите материали за оформянето им. Паважната настилка придава здравина и усещане за солидност на пътеките. За стилно и красиво оформяне на дворни пътеки от реден камък се използват и гранит, базалт , речни камъни и гнайс.
Градинските стълби, като конструктивен и функционален елемент осигуряват прехода между различните нива в двора, но в същото време са неразделна част от композицията на външното пространство. Стълбите в градината трябва да бъдат умело съчетани с цялостният архитектурен стил на сградата и дизайна на градината.
Използват се разнообразни материали, като най-често това са стоманобетон, готови бетонни блокове (кашпи) или естествени материали – дърво и камък. Повърхностите трябва да са леко наклонени, за да се оттичат лесно. От особено значение е стиловата подредба и вида на използваните материали, хармонията от форми и цветове в лехите, декорацията, пейките и осветлението в съчетание с всички останали фактори.
1. Какво е вертикална планировка?
Вертикална планировка е процесът на планиране на терена, включително проектирането на подпорни стени, площадки, наклони, стълбища, води и пътеки, за да се преодолее височинната разлика на терена. Проектът определя коти на всички характерни точки на проектния терен и се планира начина на преодоляване на денивелацията.
2. Кога е необходима вертикална планировка?
Вертикална планировка е необходима за всеки проект, който изисква строителни дейности на неравен терен. Този процес се извършва за да се осигури безопасен и функционален достъп до сградите и съоръженията.
3. Как се извършва вертикалното планиране на терена?
Вертикалното планиране започва след приключване на геодезическото заснемане на терена и се извършва чрез проектиране на геометрични модели, които определят всички характерни точки, дават коти на точките и определят начина на преодоляване на височината на терена. Проектът се изготвя според Наредба № 4 за устройство на територията, която определя задължителните изисквания за вертикалната планировка.
4. Какви са услугите, които се предоставят при вертикално планиране и проектиране?
Услугите, които се предоставят при вертикално планиране, включват проектиране и изграждане на сгради, структури и инфраструктура във височина. Тези услуги могат да обхващат различни видове проекти, като например жилищни сгради, търговски и офис сгради, хотели, болници, летища, мостове и други инженерни съоръжения.
При вертикалното планиране, фокусът е върху изграждането на сгради и инфраструктура в ограничено пространство, където е необходима височина.
Предоставяните услуги могат да включват:
- Архитектурно и градоустройствено проектиране на сгради и комплекси;
- Инженерно проектиране на сградни системи, като вентилация, отопление, охлаждане, електрозахранване и др.;
- Израстване на конструкциите на сградите, като стомана, бетон и други материали; – Инсталация на лифтове, ескалатори и други устройства за транспортиране на хора и материали;
- Управление на проекта и строителство;
- Оценка на риска и сигурност на сградите;
- Разработване на стратегии за устойчивост на сградите и намаляване на енергийната им консумация.
Целта на вертикалното планиране е да се изградят сгради и инфраструктура, които да отговарят на нуждите на градовете и да предоставят максимално удобство и комфорт на живеещите и работещите в тях хора.